Гръбначни заболявания
Спинална стеноза (гръбначна стеноза)
Стеноза на спиналния (гръбначния) канал
Стенозата представлява стеснение на гръбначно-мозъчния канал в някой от диаметрите му (спинална стеноза) или на интербертебралните отвори (фораминална стеноза).
Интербертебралните отвори са малки каналчета, през които излизат нервните коренчета, отделящи се от гръбначния мозък. Ако стеснението е значително, може да се притиснат нервните коренчета и това да причини болезнени симптоми. Тя често е последица от друго заболяване на гръбначния стълб.
Около 75% от случаите на спинална стеноза възникват в областта на кръста. В повечето от тях стеснението води до компресия на нервните коренчета, което причинява болка в областта на кръста и/или долния крайник. Причините за стенозата могат да се крият както в изменения в дисковете, така и в самите прешленни тела. Не рядко тя е предизвикана и от “приплъзване” на един спрямо друг съседни прешлени (т.нар. спондилолистеза).
Симптоми на стенозата
Стенозата може да причини болка в дадена област. Тя може да засегне функцията на нервите, които контролират определени мускулни групи или получават информация за сетивността. Нейните симптоми са:
Чести падания, непохватност, болка и трудности при ходене, изтръпване, гъделичкане, топли вълни по краката, намалена чувствтелност.
При голяма част от случаите оплакванията намаляват в определено положение или наклон на тялото. Типично при лумбалната стеноза е появата на болка в долните крайници при ходене и намаляването й при почивка. Когато болният застане прав с извит назад гръб също може да се провокират тези симптоми.
В повечето случаи симптомите се влошават с течение на времето. При напредване на заболяването се появява слабост в крайниците и загуба на чувствителност. Може да се стигне до смущение на уринирането, дефекацията и половите функции (синдром на кауда еквина).
Поставяне на диагнозата “спинална стеноза”
Диагностицирането на заболяването е трудна задача, защото симптомите се срещат и при други състояния.
С най-висока диагностична стойност от образните изследвания е ядрено-магнитния резонанс. Компютърната томография също е част от набора на изследвания, които могат да бъдат проведени. Друг често прилаган метод е миелограма, която представлява рентгенография след инжектиране на контранстно вещество в гръбначномозъчния канал.
Изброените изследвания дават допълнителна информация, въз основа на която може да се постави диагнозата.
Причини
Най-честата причина за стенозата са дегенеративно-дистрофичните изменения на прешлените. Те се срещат нормално при възрастни хора. При спондилоартрозата например намалява хрущялната тъкан, която покрива костите в областта на прешленните ставички. Това предизвиква дразнене на костта и образуване на остеофити (костни шипове). Освен това може да се наблюдава и намаляване на височината на междупрешленните (интервертебралните) дискове, което от своя страна води до хипертрофия на връзките и особено на жълтия лигамент. Всеки един от тези процеси води до стесняване на пространсвото, в което са разположени нервните коренчета и до тяхното притискане.
Други причини за лумбална стеноза могат да бъдат:
дискова херния, тумори, инфекции, различни метаболитни костни заболявания като болестта на Пейджет и др.
Лечение на спиналната стеноза
Промяна в позата: Хората със спинална стеноза често усещат облекчение на болката след навеждане напред при ходене. В легнало положение със сгънати колена към гръдния кош също премахва част от дискомфорта. Тези пози увеличават пространството на гръбначномозъчните нерви и облекчават симптомите на спинална стеноза.
Медикаменти: В някои случаи притискането на нервите се причинява от възпалителен оток. Нестероидните противовъзпалителни лекарства помагат за облекчаване на симптомите.
Почивка: Почивката и последващо постепенно увеличаване на натоварването са добре дошли при хора със спинална стеноза. Физическата дейност с нисък и умерен интензитет (аеробна дейност) по-често са препоръчителни.
Хирургична намеса: Ако другите методи на лечение не водят до подобрение, хирургическата намеса, може да остане единствената алтернатива за отстраняване на притискането на засегнатите нерви. И при нея когато обсъждаме алгоритмите на поведение, на първо място мислим за миниинвазивните процедури. Ако измененията са от такова естество, че не може да се очаква подобрение, пристъпваме към открита оперативна интервенция.